Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2018 07:41 - ИСТОРИЯ НА ФИТНЕСА
Автор: megabol Категория: Спорт   
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.02.2018 07:47


  Фитнесът, такъв, какъвто го познаваме днес, е очевидно сравнително модерно откритие - нещо, което води началото си някъде през 70-те с джогинг и джазерсайз програмите. Но физическите упражнения несъмнено датират от много, много преди това. От момент толкова назад във времето, когато хората не са смятали това за тренировка, а за начин на живот. Преди векове и хилядолетия не са били налични уредите, тежестите и фитнес центровете, които имаме днес, но въпреки това всички хора са били в много по-добра форма отколкото сме ние сега. За да разберем причините за това, пътят до модерната фитнес култура и какво сме загубили в процеса, нека разгледаме историята на физическите упражнения.image Първобитни времена: Движи се, за да оцелееш!
От зората на човечеството до около 10 000 г. пр.Хр хората неизменно са чували гласа в главите им да повтаря "Бягай за живота си!". Физическото развитие следвало естествения път на практическите нужди на живота в дивата природа, както и жизненоважната необходимост от избягване на опасности и възползване от всяка предоставена възможност за оцеляване.
Движенията, които се изисквали, били тези, използвани за придвижване, боравене с инструменти и природни обекти (камъни, клони на дървета и т.н.), както и защита. За да оцелее в сурова среда, пълна с природни и човешки препятствия и врагове, ранният човек е трябвало да знае не само как да бяга, но и да извървява дълги разстояния, да балансира, да скача, да пълзи, да се катери, да вдига, носи и хваща разни неща, както и да се бие. Няма да сгрешим, ако предположим, че движенията за забавление и креативност, като ранните форми на танци например, са се изпълнявали само на сити стомаси и сигурни от хищници места.
Силата и подвижността на ранния човек не са се развивали посредством структурирани програми, методики или планове, а са се изковавали от всекидневното,породено от належащи нужди, инстиктивно практикуване на многофункционални двигателни умения. Днес малкото останали по света ловно-събирателни племена не биха имали никаква идея какво е "първобитен фитнес" или "тренировка за пещерняци", тъй като този тип упражнения продължават да са дълбоко внедрени във всекидневието им.

Неолитни времена: Посевни култури

 

Водеща началото си между 10 000 и 8 000 г. пр.Хр, земеделската революция често бива наричана "Зората на цивилизацията".
Преходът на човечеството от номадски ловно-събирателен начин на живот към заседналост и фермерство довел до драматични промени във физическата му активност. Многобройните нужди при отглеждането на растителна храна и добитък означавали много домашни задължения и голямо количество ежедневен фермерски труд. Тези задачи обаче били предимно еднообразни и изисквали ограничен диапазон на движение. В същото време нуждата от комплексни движения като тичане, балансиране, скачане, пълзене и катерене рязко спаднала. Такива движения рядко се изпълнявали във фермерска среда, а когато се случвало, това ставало в доста опростена форма - качването по стълба е много по-сигурно, ограничено и предсказуемо, отколкото катеренето по дървета.

 

Древност: Готови за война image

 

Между 4 000 г. пр.Хр и момента на падането на Римската империя през 476 сл.Хр цивилизациите се зараждали и загивали чрез войни и завоевания. Асирийците, вавилонците, египтяните, персите, а по-късно и гърците и римляните - всички те налагали физически тренировки на момчетата и младежите. Целта? Подготовка за битки.
Древното военно обучение много наподобявало движенията, извършвани в природата от нашите пещерни събратя, но се отличавали с повече подреденост и различна крайна цел. Младежите практикували базови умения като ходене и бягане по неравен терен, скачане, пълзене, катерене, вдигане и носене на тежки обекти, хвърляне и хващане, ръкопашен и въоръжен бой.
Цивилизованите общности ценели физкултурата и като спорт. Има писмени сведения за състезания по атлетика още от древен Египет, а древните гърци, разбира се, са известни с организирането на първите Олимпийски игри. Не е изненадващо, че всички тези ранни спортове са били базирани на практически, естествени двигателни умения, предимно свързани с подготвеността на мъжете за война. Гърците се съревновавали в дисциплини като тичане (понякога с броня и щит), скачане, мятане на копие или диск и бойни спортове (включвали удари и борба).
Извън военното обучение и спорта, гърците, а по-късно и римляните, възхвалявали красотата и силата на тялото и приемали физическите упражнения като философски идеал и неразривна част от цялостното обучение. Те почитали идеята за здрав ум в здраво тяло. Физкултурата започнала да надраства практическите нужди и да се превръща в средство за постигане на определена цел, в своеобразно изкуство на живота.

Тъмните векове: Отхвърлянето на телесното

 

Простирайки се от V до XV век, Средновековието е било белязано от падения на кралства и империи и възход на нови такива, вълни от варварски нашествия и опустошителни чуми. Християнското учение разпространило вярването, че главната цел на човешкия живот е подготовката за отвъдния свят. Тялото се смятало за грешно и маловажно - душата била истинската същност на човека. Образованието било тясно обвързано с Църквата и се фокусирало вървху духовното развитие вместо тренирането на тялото.
През феодализма, господстващата социална система през средновековна Европа, само благородници и наемници преминавали физическа тренировка за военна служба. Подобно на Древността, подготовката се основавала на естествени движения и бойни умения.
Останалото население било предимно селяни, задължени да живеят върху земята на господаря си и да извършват къртовски земеделски труд, използвайки елементарни сечива. Тяхното "упражняване" се постигало чрез тежката работа.

 

Възраждането: Ново начало

 

 

Ерата на Ренесанса (приблизително от 1400 г. до 1600 г.) довела със себе си много по-голям и открит интерес към тялото, биологията, здравето и физическото възпитание.
През 1420 г. , Виторино да Фелтре, италиански хуманист и един от първите модерни възпитатели, открил много популярно училище, където освен хуманитарните науки специален фокус се поставял и върху физическото възпитание.
През 1553 г. "Libro del Ejercicio Corporal y de sus provechos" ("Книга за телесните упражнения и ползите от тях) от испанския автор Кристобал Мендез била първата книга, която изключително разглеждала физическите упражнения и положителните им въздействия върху тялото. В книгата са класифицирани, анализирани и описани от медицинска гледна точка упражнения, игри и спортове, като често това е съпътствано от съвет как да се предпазваме и възстановяваме от травми, породени от въпросните физически начинания. Няколко глави дори дават конкретни съвети за определени гимнастически упражнения и игри за жени, деца и възрастни.
16 години по-късно италианският лекар Меркуриалис издава "De Arte Gymnastica" ("За изкуството на гимнастиката"). Книгата била кулминацията на изучаването му на класическа и медицинска литература, по-конкретно подходът на древните гърци и римляни към хигиената, храненето, упражненията и тяхната употреба на природни методи за лечението на болести. Излагайки принципите на физиотерапията за пръв път, съпроводено с изящни илюстраци (въпреки че били предимно творчески спекулации), тази книга се счита за първата на тема спортна медицина. Тя оказала силно влияние на надигналия се два века по-късно в Европа широк интерес към физическото възпитание и тренировъчни методи.

Старите времена: годен за служба на отечеството

 

Индустриалната революция, отбелязваща прехода от ръчни методи на производство към машинни производствени процеси, започва около 1760 г. и бързо поставила начало на социални, икономически и културни тенденции, които променили начина на живот, труд и разбира се - придвижване на хората. С постепенното застояване на хората се породило и ново движение, насочено към целенасоченото физическо упражняване. Това движение получило тласък през 19-ти век от надигащата се националистическа плам в много графства в Европа. Да останеш здрав, годен и готов да послужиш в битка за отечеството станало въпрос на гордост и дълг. 

В Европа

През 1774 г. Йохан Бернхард Базедов, повлиян от идеите на Русо за "Естествения човек" открил училището "Филантропиум" в Германия със специализация в физическите упражнения и игрите, включително бягане, езда, фехтовка, волтижировка и танци. Дори училищните униформи, които били стягащи и тежки през този период, били преправени с цел по-голямо удобство и свобода на движение. Този модел вдъхновил основането на много подобни учреждения, а физическите тренировки започнали да стават все по систематизирани и включвани като интегрална част от образователната програма.
20 години по-късно, Гутс Мутс, друг немски учител и възпитател, развил общи основи на художествената гимнастика, заради което той е считан за основоположник на гимнастиката. Неговият "Gymnastik fьr die Jugend" ("Гимнастика за младежта"), първият систематичен учебник по гимнастика, е публикуван през 1800 г. и става еталон за физическото възпитание в англоговорящия свят.
През 1810 г. Фридрих Ян се качил на физкултурната сцена. Познат като "Бащата на гимнастиката", той бил основен пионер на физическото възпитание, а идеите му обхванали цяла Европа и Америка. Бидейки немски възпитател по гимнастика и ревностен националист, преживял нашествието на Наполеон в страната му, той смятал, че най-добрият начин да предотврати второ такова нахлуване е като помогне на хората си да развият телата и умовете си. За тази цел той организирал експедиции на чист въздух за младите мъже и ги обучавал на гимнастика и калистеника, опитвайки се да възстанови физическата и нравствената им сила.
През 1811 г. Ян открил първият открит гимнастически салон в Берлин. Неговото гимнастическо движение, тогава наричано "Turnverein", се разпространило бързо из цялата страна и през 1816 г. той издал "Die Deutsche Turnkunst" ("Немската гимнастика"), посветена на гимнастическата му система.

Освен тoзи си принос за физкултурата, Ян изобретил и гимнастическия кон и успоредката, и разпространил употребата на гимнастически халки. Фестивалите на физкултурата, които той спонсорирал, събрали не по-малко от 30 000 ентусиасти, но същината и крайната цел на гимнастическите и калистеничните му методи били най-вече практически и функционални, не художествени. Той бил привърженик на практикуването на традиционни естествени движения като бягане, балансиране, скачане, катерене и т.н.
Шведът Пер Хенрик Линг, познавайки германския модел, както и древните традиции на атлетиката, разработил принципи на физическото развитие, като акцентът бил върху идеалното телесно развитие и мускулна красота. За разлика от германската система, шведската залагала на "лека гимнастика" - без уреди (Линг изобретил шведската стена) и с акцент върху калистениката, дишането и упражнения за разтягане, както и масаж.
Шведската гимнастика имала 4 категории: педагогична, военна, медицинска и естетическа. Всички движения трябвало да бъдат изпълнявани правилно и колективно, в изправено положение, под ръководителски насоки, за разлика от преобладаващия по-подвижен, енергичен и практичен немски подход. Някои аспекти от този метод все още могат да бъдат забелязани в някои модерни програми за физическа тренировка.
Почти по същото време испанецът Франциско Аморос основал военно гимнастическо училище в Мадрид, след това се преместил в Париж и учредил "Обикновено гимнастическо цивилно и военно училище" през 1819 г.. През 1830 г. издал "Наръчник за физическо, гимнастическо и нравствено обучение".
След като бил отстранен от позицията му на ръководител на програмата за физическа подготовка на армията, той отворил известна цивилна гимнастическа зала в Париж и станал инициатор на физическото възпитание във Франция и Испания.
През 1847 г. френският пионер във физкултурата и силов атлет Иполит Триа основал огромна гимназия в Париж, където буржоата, аристократите и енергичнит младежи се събирали в  ентусиазирано преследване на идеала на фитнеса.
През 70-те години на 19-ти век, след загубата на Елзас-Лотарингия срещу германците, вече нарасналото националистическо течение във Франция избухнало. Физическото възпитание станало главен фокус във френските училища, тъй като цели баталиони млади мъже били подготвяни да отмъстят за родината.
В Шотландия, Хайланд игрите, започнали по времето на Романтизма през 1830 г., включвали традиционни физически предизвикателства, типични за шотландската култура, като например: мятане на талпа, мятане на чук, тласкане на гюле, както и класическите бягане, борба и скачане.
В Англия идеята на Дарвин за "оцеляване на най-силния" дава сериозен тласък на зараждащото се физкултурно течение в страната. Англичаните искали да бъдат достатъчно силни да се издигнат до върха на природната йерархия. През 1849 г. в кралската военна академия се провело първото англйско състезание по атлетика. Скот Арчибалд Макларън отворил добре обурудван физкултурен салон в университета Оксфорд през 1858 г., където лично обучил 12 армейски офицери, които впоследствие приложили неговия тренировъчен режим в британската армия.
Важно е да се отбележи и чешкото движение "Сокол". Основано през 1862 г., тази младежка спортна гимнастическа организация била вдъхновена от германския "Turnverein" (гимнастическо движение) и осигурявала физическа, нравствена и интелектуална подготовка на нацията чрез фитнес програми (фокусирани предимно върху маршируване, фехтовка и различни форми на вдигане на тежести), лекции, групови екскурзии и огромни гимнастически фестивали. Тази подготовка станала популярна сред мъже от всички социални класи, по-късно и жени, а накрая завладяла и целия славянски свят.
Полските гимнастическо общество "Сокол", възникнало като разклонение от чешкото и имало подобни амбиции. Освен физическа подготовка и атлетически състезания, подобни групи често спонсорирали национални или традиционни танци, песни и мероприятия с цел възраждане на родния език. Навсякъде в Европа хората започнали да развиват фитнес култура, дълбоко вкоренена в тяхната етническа и национална идентичност.
На прага на 20-ти век френският военноморски офицер и възпитател по физическо Жорж Ебер изиграл ярка роля в развитието на физкултурата - и го направил като почерпил вдъхновение от отминалите култури. Изучил основите, положени от неговите предшественици, включително Ян и Аморос, той създал свой собствен "естествен метод". Той бил базиран изцяло на естествени движения като ходене, бягане, балансиране, скачане, пълзене, катерене, умения за боравене(вдигане, хвърляне и т.н.) и самозащита. Всичко това често се практикувало на трасета с препятствия. Ебер отговарял за физическата подготовка на всички моряци във френската флота, а по-късно, през 1913 г., отворил и най-големия и най-модерен тренировъчен център за трениране както на открито, така и на закрито. 
Ебер публикувал своята първа книга L’Education Physique ou l’Entrainement Complet par la Methode Naturelle ("Физическо възпитание или пълна физическа подготовка по естествения метод") през 1912 г., последвана от много други трудове на същата тематика. 

В Съединените американски щати

Тъй като опасността от външна инвазия никога не е била толкова голяма в САЩ, колкото в Европа, нуждата от подготовка на армията не била толкова остра и акцентът върху физкултурата паднал по-късно в тази страна.
Катрин Бийчър била един от пионерите, които разпространили фитнес идеологията в Америка. Бидейки горещ застъпник за включване на физическото възпитание в училищата, както и ежедневни упражнения и за двата пола, тя разработила калистенична програма, която се изпълнявала под звуците на музика. Когато Бийчър основала девическата семинария Хартфорд през 1823 г., това била първата голяма американска образователна институция за жени, която въвела часове по физическо възпитание като част от програмата.
Успоредно с това европейските физкултурни традиции започнали да намират почва в новия континент. Много немски гимнастици, практикуващи системата на Ян, емигрирали в Щатите,а  през 1824 г. немският учен Чарлс Бек отворил открит гимнастически салон в Масачузетс, който наподобявал този на Ян. Това била първата спортна зала в страната. Малко по-късно тя станала домакин на първата училищна гимнастическа програма в САЩ.
Много други последователи на Ян впоследствие се намесили активно в американската обществена образователна система, оказвайки ѝ силно въздействие с отварянето на клубове и преподаването на гимнастика в много щати. Един от най-бележитите европейци, практикуващи немската система, бил Дъдли Алън Сарджънт, който е считан за основател на физическото възпитание в САЩ. От 1879 г. до 1919 г. , той бил директор на гимназията Хеменуей в униерститета Харвард, където преподавал немската и шведската система, които той усвоил в юношеските си години. Освен това Сарджънт се противопоставял на викторианската гледна точка спрямо жените, която ги представяла като слаби и склонни към припадъци, и насърчавал свободата на обличане и практиване на активни спортове от момичета и жени.

Сарджънт изобретил множество гимнастически уреди, създал "Унижерсален тест за сила,скорост и издръжливост" през 1902 г., написал многобройни статии и книги на тема физическо възпитание, като предупреждавал, че "без сериозни програми за физическо възпитание, хората ще станат дебели, грозни и тромави".
Големият извод от проследяването на развитието на физкултурата както в Европа, така и в САЩ, през този период е, че всички тези гимнастически системи са били много близки и предимно основани на практическия подход. Гимнастиката и калистениката по това време не отразявали на първо място идеята за акробатика, а по-практични двигателни умения и силовата подготовка, която е от съществена важност за военната подготвеност и различни ситуации от реалния живот.
Изключение от тази насоченост билo въвеждането на уреди като гимнастикона. Изобретен през 1796, това бил предшественика на модерните фитнес машини.
Употребата на фитнес обурудване набрала скорост през 20-ти век, успоредно със силово ориентирания, базиран на употребата на  тежести подход към физкултурата. Тези две течения с времето довеждат до модерната фитнес индустрия, такава, каквато я познаваме.

Начало на модерната фитнес индустрия

20-ти век отбелязал началото на специализирани, състезателни спортове, както и зараждането на добре организирани и процъфтяващи фитнес пазар и индустрия.
В самото начало на 20-ти век, по същото време, когато Жорж Ебер развивал и разпространявал своя "естествен метод", друг французин, професор Едмон Десбоне, успял да въведе на мода физическите упражнения и силовите тренировки чрез публукуване на фитнес журнали (използвал фотография, за да покаже мъже и жени атлети) и чрез отваряне на верига от спортни клубове. Това положило стабилна основа за развитието на физкултурата в Европа, но също така и на фитнеса като индустрия.
Системата на Дисбоне била реакция срещу запуснатостта на "Бел Епок" периода, през който хората живели без да мислят за своето физическо състояние и здраве.  В пика на своята популярност Дисбоне притежавал над 200 фитнес центъра, а няколко от прочутите ранни силови атлети и бодибилдъри били поддръжници на създадения от него метод.
Tъй като посещаването на фитнес центровете му било относително скъпо, основните му посетители били хора от висшата класа на френското и европейското общество преди първата световна война. След войната работническата класа също придобила достъп до физкултурното движение.
През същия период в САЩ Бернар Макфадден се наложил като известен американски физкултурен гуру и поддръжник на здравословния начин на живот. Той препоръчвал минималистичен лайфстайл, основаващ се на време сред природата, ежедневни активни спортни упражнения и отстраняването на алкохола, чая, кафето и белия хляб от диетата на хората.
Макфадден започнал да продава уред,монтиращ се на стената, за развиване на мускулатура, който сам бил създал, и основал едно от първите списания за мускули "Physical Culture" ("Физическа култура") през 1899 г.. Той организирал първите състезания за най- добра физика в Америка през 1903 г. и подобни такива през 1921 г.. През 1922 г. спомогнал за възхода на най-голямата физкултурна икона, Чарлс Атлас. През 1935 г. издателската империя на Макфадден имала над 35 милиона читатели, а самият той починал мултимилионер през 1955 г..
Десбоне и Макфадден могат да бъдат разглеждани като предшественици на индустрията, свързана с фитнес и здравословен живот, такава, каквато я познаваме. От този момент нататък навлизаме в ерата на объркването - ерата на фитнеса като бизнес и многото мании, които създава, с настоящия му ориентиран към естетиката подход, употребата на все по-сложни уреди във фитнес залите, домашното обурудване, огромният бизнес на добавките, безбройните списания, книги, DVD-та, а в последно време и налагането на технически базирани тренировки с множество фитнес приложения.
За един век се зародиха хиляди методи и програми, като всички те обещават да те докарат до най-добрата форма в живота ти за най-краткото възможно време (като резултатите са предимно ограничени до подобрения във външния вид).

Този кратък списък е само малка извадка на тези методи и устройства, за които хората са дали милиони долари за последния век: вибриращ колан, телевизионните съвети и захранване със сокове на Джак Лалейн, аеробиката на Джейн Фонда, видеата "Потене под звуците на стари хитове" на Симънс, домашни фитнеси Bowflex,  Thighmaster уред, плочки за 8 минути и Ab Roller уред, Тае бо, Пилатес, Спининг, P90X, Wii Fit, Power Plates уреди, сауна костюми, Power накитници и много други.

В отсъствието на регулации маркетинговите трикове седят от едната страна на модерната фитнес дихотомия - от другата страна е изучаването на упражненията като наука. Упражненията са анализирани и стандартите за интензивност са определени в лаборатории, като са събрани огромни количества информация за ефекта на движението върху човешкото тяло. Професионалистите, които си вадят прехраната с това да пресяват тези данни и да правят препоръки, базирани на тях, са под регулацията на много организации, асоциации, съвети, федерации и комисии, включително:

  • Academy of Applied Personal Training Education
  • American College of Sports Medicine
  • American Council on Exercise
  • International Fitness Professionals Association
  • National Academy of Sports Medicine
  • и много други...

Настоящо състояние на физкултурата: Загубени във фитнеса

В процеса на обсъждане на еволюцията на фитнеса през вековете и различните му аспекти, присъстващи в модерната физкултура, е добре да се запитаме: какво загубихме и какво спечелихме?
Очевидно е, че много добри неща са произлезли от тези скорошни развития: има широка осведоменост на населението относно нуждата от редовни упражнения, почти всяка общност има зала, където може да се тренира, а и разбираме повече, откогато и да било, за това как работи и как реагира тялото на физическа тренировка.
И все пак, въпреки множеството методи, програми и информационни ресурси за здравословен живот и фитнес, средностатистическият човек никога не  е бил в толкова лоша физическа форма и не е водил толкова застоял начин на живот.
Нов доклад на Световната здравна организация посочва, че продължителността на живот в САЩ е спаднала за пръв път от 1993 г. насам. Здравето на модерния човек се влошава въпреки високотехнологичните медицински апаратури и напук на процъфтяващата индустрия за фитнес и здравословен начин на живот. Как е възможно това?
Голяма част от обяснението е мотивацията. Хората просто не са толкова мотивирани да мърдат тялото си и да станат здрави, колкото са били в миналото. Живеем в общество, където невъзможността да работиш с тялото си по практичен и ефективен начин вече не е срамно състояние.
Индустрията, свързана с фитнес и здравословен начин на живот, като цяло, без значение колко "авангардна" или "революционна" всяка следваща програма твърди, че е, се провали в това да накара мнозинството от хората да ценят, практикуват и се наслаждават на физическите упражнения. С няколко изключения тази индустрия допринесе в голяма степен за разпространението на ограничено разбиране за това какво представляват фитнеса и здравето и за това хората да ѝ обърнат гръб.
Масово схващането за това какво е да си в добра форма, както и основната мотивация за практикуването на физически упражнения, е това да изглеждаш във форма. Вече не е важно да имаш здраво тяло, което действително да може да върши неща, които са практични за реалния живот. 
Масово е разпространено мнението, че трябва да се тренира с уреди, ако искаме по-добро кардио, както и за мускулна маса и сила. Може би да се добавят и малко упражнения за разтягане (има уреди и за това). Подправяме с малко витамини и хранителни добавки и готово - вече сме здрави и във форма!
Масово упражненията са се превърнали в просто досадно задължение, а не удоволствие. Те са нещо, което хората трябва да се насилват да правят, вместо да са естествено отражение на това, което представляват.
Не на последно място трябва да се отбележи, че мнозина, които се опитват да обърнат внимание на фитнес нуждите си, са объркани каква форма на тренировка да изберат. Изгубихме яснотота и простотата. Загубихме чувството за практичност. Загубихме естествеността.

Нов модел за бъдещето

На хоризонта се виждат два крайно различни модела за бъдещето на физическите упражнения.
От една страна, навлизаме в ерата на все по-модерните фитнес уреди, които откъсват човек от реалния живот, природа и от това, което тялото му е природно създадено да прави. Вижда се ерата на фитнес технологиите, със свързани джаджи и приложенията, сензорите и жиците им. Ерата на био-хакването и ефективност на тренировките, предлагащи ни обещания от рода на "Стегнете тялото си с 3 минути упражнения на седмица!" Ерата на повсеместното самоизмерване, в която хората маниакално често проверяват графики на резултати на екран, опитвайки се да управляват здравето и физическата си форма по възможно най-научния начин. Постепенно това започва да прилича на технологичен, трансхуманистичен подход към телесното здраве. Натам ли наистина трябва да се запътим?
Въпреки всичко, което индустрията на фитнеса и здравословния начин на живот предлага, хората никога не са било толкова физически неактивни. Тогава трябва ли да очакваме изходът от това положение да дойде от още по-разнообразни или по- технологично напреднали програми и уреди? Или решението ще дойде от различен начин на мислене, от по-прости подход и практика и като цяло - нова култура?
Експертът по функционално движение Грей Кук веднъж казал: "Създадени сме да станем силни и да остареем елегантно. Възвръщането на автентични движения е началната точка".

За да станем (и останем) силни и здрави, просто трябва да се движим естествено, както всички хора правеха не толкова отдавна. Трябва да практикуваме основни двигателни умения, за да развием изходно ниво на физическа компетентност, която е полезна в реалния живот по осезаем начин. Освен това трябва да използваме реалистичен подход, който е практичен както в прилагането си, така и в целите си. Такъв, какъвто хората намират за приятен и не изисква задължително много скъпо специално направено обурудване и такъв, който да може да се изпълнява групово.
Ето го и него - алтернативния модел на бъдещето на физическите упражнения. В продължение на хиляди години физическото развитие е следвало естествен път; движили сме се естествено покрай изискванията на живота. Тигрите, мечките, дивите коне, горилите, делфините, орлите и т.н. все още правят същото. Ние сме все така създадени да следваме еволюцията и природата. Нищо не се е променило. Стотици години наред нашите предшественици са се доверявали на начина, по който сме устроени, тъй като той е осигурявал непосредствена полезност и практически ползи за животите ни.

Естествено движение или практически физически упражнения са били в основата на физическите тренировки векове наред. Може би същите са били в основата и на твоите собствени детски години. Докато тате е тренирал бицепсите си с дъмбели на двора, малчото, който ти някога си бил, е тичал, скачал, балансирал, пълзял, катерил, носил, хвърлял и се е борил. Трябвали ли са ти уреди или смартфон приложения? Трябвало ли ти е да следиш каквото и да било? Мислил ли си за мускулите, които тренираш? Отговорът на всички тези въпроси е "не" ... и все пак, не се ли забавляваше на поразия?
Само защото модерните удобства премахнаха нуждата да се движим (ако си гладен, просто кликваш и поръчваш пица онлайн, нали така?) и само защото фитнес индустрията ни внуши, че тренировките могат да стават само на закрито и с уреди, това не означава, че биологичната ни природа, нашият естествен, еволюционен потенциал и нужда от комплексни и приложими движения са се променили.
Нe трябва да приемаме нашия застоял начин на живот и това да бъдем ограничени от машините, които сме създали, за да влезем във форма. Не трябва да поддържаме фалшива дихотомия между сила и кардио, между тяло и ум, между фитнес и здраве или пък между упражненията, като нещо, което правим, и движението и физическата активност, като израз на това, което сме.
Това всеки да е снабден с двигателните умения, силата, кардиото и волята, каквито са нужни, за да отговори ефективно на физическите изисквания на живота,  е не само наш биологичен дълг, но и морален такъв. Все пак природата е това, от което всички имаме нужда - природата извън нас, и не на последно място, физическата природа вътре в самите нас. Писателят Ричард Лоув го изразява красиво:

"Бъдещето ще принадлежи на природно умните. Колкото по-високотехнологични ставаме, от толкова повече природа имаме нужда."

Както е казал писателят Алехандро Йодоровски, "Птиците, родени в клетка, мислят, че летенето е болест". Научихме се да пренебрегваме, да гледаме с недоверие, и дори да се страхуваме от нашите собствени естествени движения. Истината е, че все още имаме истински, природен потенциал за мощни, елегантни и полезни движения. Движете се, за да бъдете силни и бъдете силни, за да сте свободни.
http://fitnesuredi-bg.com/articles/view/istoriya-na-fitnesa
http://fitnesuredi-bg.com/. Забранено копирането и използването й в други сайтове с комерсиална цел.image






Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: megabol
Категория: Спорт
Прочетен: 64075
Постинги: 42
Коментари: 6
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031